Какво ли ще пише в учебниците по история за 20-те години на 21-ви век?!
Със сигурност установих, че една мисъл на Чингиз Хан от преди почти 1000 години е напълно вярна – „Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена.“
Предистория
Фантасмагорната пандемия на нашето време промени „реалността“ на много хора. Един от тези хора бях и аз. Имах развиващата се експоненциално транспортна компания и рент-а-кар, които обслужваха туристическия сектор, индустрията за забавления, спорта, а също от части бизнеса и НПО-тата. Още я имам, но е със спряло сърце. А поддръжката на живота ѝ вече повече от година, ми коства огромен ресурс. Много повече от този, с който разполагах.
Още малко предистория – към 01.03.2020г. бяхме една от най-популярните и развиващи се транспортни рент-а-кар компании, не само в туристическия бранш, а и в куп общности за различни екстремни спортове. Обслужвахме логистиката на половината фестивали у нас, всеки уикенд правехме сватби, ергенски и момински партита, а спортните клубове ни обожаваха. Намерихме ключът и към НПО секторът, а корпорациите ни поверяваха техните богати бизнес клиенти и партньори, от цял свят, с лекота. Едно ключово партньорство ни доведе десетки групи от Близкия изток – Катар, Дубай, Индия. Изградихме огромен проект за палатков лагер на студенти от Саудитска арабия в колаборация с един фестивал. Края на март трябваше да се разпише и договор с един бизнес център за 1,5 милиона, който започна процедура по промяна на обслужващата го логистична компания заради нас, а банката трябваше да ни отпусне огромен инвестиционен кредит.
Е нищо от това не се случи, защото на 13.03.20г. (петък 13-ти) светът спря да се върти. Само в този ден шест групи не тръгнаха за Алпите, няколко групи, които се връщаха, трябваше да обиколят половин Европа, за да успеят да се приберат в България преди тоталното затваряне на всички граници. До понеделник (за три дни) ни канселираха над 70 резервации или с други думи всичко за 2020-та. А когато потокът на пари спре, пирамидата се чупи.
Откакто стартира тази компания през 2015-та, тя беше сърцето и душата ми. Тук трябва да споделя, че още ранната 2008-ма, бидейки хлапак на 21г. стартирах магазин и сервиз за компютри. Той обаче изобщо не се развиваше експоненциално. Нямахме опит нито в продажбите, нито в маркетинга, нито пък в структурирането на бизнес. С годините опознаване на света, работейки тази „работа“, толкова ми беше омръзнало да се ровя в тези компютри и да обяснявам на възрастни счетоводителки какво да правят, че getabus.bg беше бягство в един по-красив свят. Тази компания не изкарваше достатъчно пари и многократно си мислех, че трябва да прекратя дейността ѝ.
И тук отново се включи Косьо (Константин Тодоров, бел.ред.). Всъщност теглейки чертата назад, май той е бил в най-ключовите моменти от живота ми, давайки ми правилната и устойчива посока. Няма да забравя думите му на една Беглика – „Ако имаш постоянни клиенти, просто го делегирай.“
Намерих едни момчета, които са вдъхновени от компютрите и да – getabus.bg през цялото време доплащаше сметката на gtcomputers.eu, но реалността беше, че от този петък 13-ти Get a Bus спря да функционира, а оборотите на GT Computers се увеличиха между 5 и 8 пъти. За нас нямаше затваряне, нямаше пандемия. Преминахме в режим на работа седем дни в седмицата, осигурявайки помощ и поддръжка на голямо количество бизнеси, семейства и хора в промяната на реалността им и намалявайки турбуленцията им.
Март 2020
На 14.02.20г., денят на любовта и точно месец преди събитията, се пренесох да живея на ул. Раковски. Не че имаше огромна полза да съм там, като голяма част от времето не можеше да се пребивава свободно навън. Особено факта, че имам огромен телевизор, какъвто не ползвам от години и който беше включен нон-стоп от 12.03.20г. до 17.03.20г. и допринесе активно за побеляването на косицата ми, и за скъсяването на живота ми поне с 10г. Добре че съм фен на японската система и пак ще е поне до 100 😀
Познайте кой беше факторът, който промени реалността ми (отново)? Да – точно Косьо (Константин Тодоров), който започна да прави напълно отворени и безплатни Zoom срещи и уебинари с цялата ни общност, за да ни покаже обективната реалност, в която сме, както и субективната лудост, която се случва навън. Някак успя да ни върне центъра, обратно на земята и то станахме още по-здраво стъпили. Всъщност пишейки това и спомняйки си предния ми текст се чудя съвсем обективно, къде ли щях да съм сега, ако Косьо не се беше включвал всичките тези ключови пъти в живота ми, и ако не беше дизайнът.
Но нали точно това е дизайнът – как да взимаш правилните (за теб) избори и решения, така че реалността ти да става все по-устойчива, и благоприятна за теб.
Започнахме да си правим (почти) легални срещи с група прекрасни дизайнери, които станаха за мен повече от семейство. Те си знаят кои са и съм им безкрайно благодарен за всички тези мигове! А, да и русият ми лигав другар (куче Маркс, бел.ред.) беше щастлив ангел, слязъл на земята, за да се грижи за мен, настроението, и спокойствието ми.
Историята
Всички са затворени по домовете си, в пандемия, със скафандри, а Кирил се пръска от работа по 12 часа на ден, всеки ден. И всеки ден прави тигели с русокосия му другар по празната ул. Г. С. Раковски, гледайки ден след ден как освобождават все повече магазини и същевременно как ежедневно отварят нови местенца за бързо хранене. Беше изключително интересен процес за 45-цата ми, която е единствен портал в отвореното ми гърло и най-вече в Инкарнационния ми кръст – на Владетеля. До ден днешен целия този процес по ул. Раковски не спира да тече, а разходките ми по нея са силно вдъхновяващи и енергизиращи. В последствие разбрах, че това е бившия еврейски квартал, където се е въртял голяма част от алъш-вериш-а в София. Типично за мен, както би казала една близка приятелка (клоняща към сестра)… Тя си знае коя.
Кипи ретрограден Меркурий, аз за пореден ден се разхождам по Раковска с песа, вървейки към банката и на връщане, хоп – отклик. Принципно аз не инициирам никакви действия, но изведнъж си взех тИлифончето и почнах да прозвънявам собствениците, и брокерите на всички магазини, които се отдават, магазин след магазин. 1000 евро, 1000 евро, 900 евро, 1000 евро, 800 евро… И хоп изведнъж 800 лв. Говоря си с женицата 2-3 минути и накрая ми вика: „Ама преди половин час се обадиха, че го взимат и утре разписваме договор. Ако не стане ще ви върна обаждане”. Става дума за 36 кв. м. магазин. Бях в потрес, ама отклика си е отклик. Продължавам 1000 евро, 800 евро и хоп – 350 евро, ама собствениците са склонни и на отстъпка. Още след обяд се състоя оглед. 40 кв. м. магазин, 17.5 кв. м. галерия като втори етаж и 70 кв. м високо мазе, което го виждах като моят сервиз. Ретрограден Меркурий ли? Още на другия ден сутринта разписах двугодишен договор за 600лв. на месец, с един безплатен месец за облагородяване на помещението и без наем, ако ни затворят. Беше много забавно да се изследва отклика. 12 часа на ден работа и след това цяла седмица боядисване на мазето от 22 до 4-5 сутринта. Не съм сигурен кога друг път съм имал толкова енергия. Gt Computers.eu вече имаше втори магазин и сервиз на ул. Раковски 91.
Аз практически бях останал без пари. Как ли ще купя стелажи? Почвам да гледам за стелажи, ама евтините и грозни излизат няколко хиляди, а хубавите, каквито искам аз… И хоп, бързо достигам до извода, че в OLX кипи индустрия за разпродаване на фалирали магазини. Цял ден звъня и вчера качено за продан, днес вече продадено. Намерих един приятен господин на следващата сутрин, ама чак в Кърджали, който продаваше страхотно оборудване, за малко над 1000лв. Спазарихме го на 500лв., а той ми предложи още малко оборудване и всичко пакетно стана на 700лв. Имах налични 0лв. към този момент, но знаех, че това е моето оборудване. Категорично! След обяд продадох нещо за 1000лв и вече всичко беше наред. Оказа се, обаче, че стелажите и бюрата бяха толкова много, и обемни, че и в два от бусовете на getabus.bg нямаше да се съберат. И точно тогава един от най-близките ми приятели (безкрайни благодарности и на него), от дизайнерското ни племе, имаше бус с макси база, който успя да събере всичко и тръгнах веднага след вечеря, защото някакво читалище даваше повече пари от мен.
В петък, в пет сутринта (за пореден ден) вече бях в София. А в 10ч. сутринта вече всичко беше свалено и кипеше монтаж. Все пак след два дни имаше откриване.
Знаете ли с колко пари се прави магазин, почти 140 кв. м. в центъра на София? Ако гледате различни истории в Интернет с 20 хил. лв, с 30 хил. лв. Аз съм типичния пример за това как се прави с 0лв. И за да развенчая още малко митове – а знаете ли с колко пари се стартира една от популярните транспортни компании и рент-а-кар-и с автопарк за няколко стотин хиляди лв.? Познайте! Точно с 0лв. Само си следвате Стратегията и Авторитета. Не отричам, че ако имах кеш, можеше и по-добре да се направи. По-бързо, по-качествено, с по-добра стратегия и повече служители, но нека хвърли камък този, който се е родил научен, и управлява най-добрият бизнес, без подобно начало. А и аз съм профил 3/5 с канал 3-60, което значи, че всичко е на проба – грешка. Моята проба и моята грешка… и всичко е с трудности в началото.
И всичко това в безумна пандемия и убийствен ретрограден Меркурий. Връщам се на него – включих се на едно събитие при астролог. Не кой да е, а самата Деси Каза. Защото не мислете, че не съм имал огромни страхове през цялото това време, но тялото ми си действаше само, а звукът на ума беше намален на минимум. Та Деси каза, че се радва, че не съм отишъл на сесия при нея, защото в деня на сделката, извинете слабите ми познания по астрология, но една планета се била приближила до фактора, който определя съдбата ми, толкова много… че тя вероятно нямало да види този аспект за точно този ден и вероятно е щяла да ме откаже от тези ми действия, а нейната приятелка, и колежка ме поздрави и каза, че се радва, че в този свят, колкото и да е рядко, то има хора, които са си отработили страховете, и които като си усетят тялото могат да се задействат на момента. Или с други думи – като птичката ти кацне на рамото… И думите ѝ бяха – „Кириле, откриваш в неделя между 17:00 и 22:00. Не в събота, не в понеделник, не в неделя през деня“.
Връщам се на петък. Кипи монтаж и чистене, както събота, така и неделя. Добре, че не само аз, а цялата ми фамилия е племенна и помогнаха яко. А не-племенната и абсолютно индивидуалистична сестричка, живяла цял живот с племенни, и обусловена от такива, ми помогна най-много, за което и на нея благодаря, и на цялото ми семейство 😀 Редя рафтове, а магазина изглежда празен. Трябват ми още шкафове и бюра, и хоп – гледам едни подходящи в OLX в неделя на обяд, малко преди откриването, за 150 лв. Казах на жената, че бюджета ни е 50 лв. и тя ни ги даде с радост, а магазина вече се запълни с мебели. Уви оказа се, че ми трябваха месеци за да запълня всичките тези стелажи и мебели с техника 😀 Но и това вече е факт.
Представях си, че ми трябват свръх ерудирани хора в екипа, супер експерти, а се оказа, че няколко млади и супер вдъхновени (от тази дейност) стажанти, които аз не съм търсил и инициирал, а сами дойдоха, и предложиха да се включат в екипа, че те преобърнаха играта. Естествено и двамата са МГ-та, с които правим почти цялата пента (без един портал). И с тези момчета сме неуморни и безспирни. Даже вече има и отговорник по логистиката между двата офиса, доставчици и клиенти. Звучи като устойчиво и работещо, нали? Не само звучи, а е 😉
Какво е да излезеш от комфортната си зона? Да създадеш магазин в центъра без да имаш една стотинка. Всички наоколо да ти казват, че е безумие да се правят такива дейности, особено пък в този момент. Естествено с изключение на няколко човека. Да го направиш непосредствено до друг голям и стар магазин със сервиз, и (почти) всички да ти казват, че това ще доведе до фалит, а всъщност да се окаже, че който е тръгнал към теб, съвсем целенасочено идва, а който е тръгнал към тях, от нашата страна, първо влиза при нас 😀 И всъщност направихме нещо като технологичен хъб на Раковска, защото каквото нямат те, а на някой му трябва спешно, го пращат при нас, и каквото нямаме, ние ги пращаме при тях. Защото повечето хора искат нещо спешно и веднага. Но нека не забравяме, че имам 26-44, което е канала на търговеца, а също и че съм роден в 26-ти портал и на по-голямата част от тези бързащи хора, успяваме да им продадем нещо за малко по-късно. А с цялата енергия, която вложих, не само че раздвижих куп хора и всеки почна да се сеща за нас, и мен, като има потребност от компютри, но и затвърдихме много солидни и ексклузивни партньорства с редица вносители, че даже и приятелства.
Но да, понеделник сутринта на 16.11.20г., след вечерното откриване с приятели, беше денят, в който съм бил най-изплашен изобщо в живота ми. Но точно след първите две продажби още същия ден, всичко се успокои, а аз влязох в стандартния си чаровно – корав мууд на 3/5 😉
От доста време исках да напиша тази история, но първо трябваше да проверя устойчивостта на тази ми дейност. Вече минаха шест месеца и не само върви към устойчивост, а и доплаща сметките и разходите на другата компания, като реванш за всичко до сега.
А аз вече, може би за първи път започнах да разбирам, какво е да гледаш бизнеса си от страни и да структурираш процесите, дейностите, и хората, така че да варираш някъде между ефективност и ефикасност, да помагаш на клиентите, давайки им много добавена стойност и отношение, каквото не получават на друго място. Да доведеш структурата до печалба и най-вече до личната ми удовлетвореност от реализирането на всичко това. А аз се оказах, че съм собственик на верига магазини 😀
Каква е ключовата дума за всеки един генератор? Удовлетвореност!
И така…
Ако имате нужда от компютър, ремонт или просто консултация, GT Computers е на ул.Раковски 91 и ви очаква.
А ако имате потребност от приказки за дизайна, чаша кафе и/или вино, аз също съм там, а това е едно от най-уютните местенца, на които сте влизали.
Звучи като приказка, но не е. Някой ден ще напиша книга за това. А всъщност е толкова просто! Всичко започва с курса по Хюман дизайн – Заживей дизайна си. И после слагате предпазните колани, че оборотите са високи 😉
