Срещата на Кирил с Хюман дизайн… и как светът ни е една къща от карти, позиционирана някъде из матрицата. Или с други думи – наръчник за това как не се учи и живее дизайнът.
Преди 7-8 годни се бях записал на курс по мета четене. Беше доста интересно преживяване. Там се правеха различни събития и още преди да започне самият курс, присъствах на едно, което се организираше от мой съученик. Human design – бях чувал много неща, но нищо не ми беше ясно. Лекцията беше меко казано „уау“. Всичките десетина човека бяхме с отворена уста. Имах отклик веднага за курс, но тогава точно бях записал мета четене, а след това и мета бизнес… И така се проточиха още две, че дори повече години. Тогавашната ми приятелка веднага започна курса. Казах си – „Супер, все едно и двамата го започваме“. Ако трябва да съм честен, след всеки курс, след всяко събитие, с такъв ентусиазъм ми разказваше прозренията си за мен, за нея, за нас… Наистина беше вдъхновяващо.
И въпреки вдъхновението ѝ… Нищо не научих. Нищо не разбрах. Нищо не приложих на практика.
Умът е такъв – иска отговори. Разбира и приема или не разбира, и отхвърля, а след това се връща към нормалното си ежедневие. Така или иначе пътят от това да разбереш нещо, до това да го приложиш на практика, не е никак малък, но това е едно добро начало.
Две години по-късно, след редица протести в България, с искреното ми желание за промяна на реалността и бидейки в академичната общност, правейки втора магистратура по организационна психология, се захласнах по западната философия. Тя ми срути горната част на къщичката от карти – цялото бизнес обучение, разбирания, вярванията и надеждите ми за промяна на политическата, икономическата реалност, както и на хората у нас. Осъзнах, че всичко, което съм учил и в което съм вярвал, а от там и което съм правил през последните осем години е било една лъжа. Толкова бях захласнат, че бях приел покана за дисертация на тема „Корелация между реалността на хората и икономиката, през философската призма“.
Няколко месеца по късно се срути и основата на моята къщичка от карти – връзката с дългогодишната ми приятелка. За да мине по-бързо и безболезнено целият този, никак не безболезнен и не бърз процес, тя ни взе лична сесия в humandesign.bg.
Това беше първият ми допир с Хюман дизайн. Тогава бях в толкова сериозно НЕ СЕБЕ. С куп обуславяне от семейство и средата, в която израснах. С куп криви разбирания за света, взаимоотношенията и най-вече за себе си, от всички книжки, които четях тогава. Преслушвайки и до днес тази сесия, са забавлявам как реагирам на думите на водещия – „Ти имаш един от най-добрите дизайни за бизнес и правене на пари, а с отворената ти глава си се запътил към това да затвориш бизнеса си и да правиш дисертация, за да си в академичната общност. Отворената ти глава повтаря и защитава това, което чуе и прочете. Ти не си тук, за да измислиш нова икономическа парадигма и строй, а да правиш сделки и кеш от това. Можеш да промениш света, но по много други начини.“
Бях в шок. Отказах дисертацията и стартирах още една компания, която до 13.03.2020 г. се развиваше по експоненциалата, точно като по учебник… или дори като във филм.
Записах се на курс, на втори и така до днес – четири години по-късно, Хюман дизайн е моят начин на живот.
Не правя нищо, за което нямам отклик. Правя всичко, за което имам отклик спонтанно.
Знам, че за някой ще прозвучи лесно, а за други безумно и трудно. А това са само базовите стъпки в Хюман дизайн. Моята стратегия e отклика. За други ще е да чакат покана, а за трети да чакат емоционална яснота и да не правят (съвсем) нищо спонтанно. Но да накараш ума и тялото си да откаже на най-близките, защото няма отклик, покана, яснота… Или да има такава и да направи нещо, за което може да бъде заклеймен от близки и общество… Да осъзнаеш, че си прожектор и че трябва да чакаш покана, вместо да инициираш постоянно. Да осъзнаеш, че си емоционален и трябва да изчакаш емоционалната вълна да отмине и чак тогава да взимаш решения… А това са само първите стъпки.
Това е един дълъг път, но резултатът е, че в животът ви се появява един попътен вятър, който ви води и помага. Звучи мистично, но когато си коректен със себе си, всички го усещат и започват да помагат, включително и съдбата. А след базовите стъпки, после почвате да настройвате и детайлите… Минавате на фините настройки и усещания. И не само осъзнавате, но и виждате на практика, че приказките съществуват и че животът ви наистина може да бъде една приказка. И не защото сте направили някаква безумно печеливша сделка или сте намерили правилния човек, който очаквате да запълни всички дупки в психиката ви, а защото… сте зарязали слабите си страни, върху които често се фокусират близки и общество и вместо тях сте се захванали да покажете на света силата, която ви е заложена още с раждането ви… Силата, която ви кара да сияете пред близките и да блестите на сцената, по вашия уникален път.
