Първата среща с нашата Хюман дизайн карта е много специален момент! Поглеждаме на себе си от нов ъгъл с шарени чертички, оцветени/бели фигурки и много цифри.
Какво означава всичко това, все още не знаем. Но вниманието ни е привлечено от оцветените центрове в нашия бодиграф – брей, тук съм надарен от природата – и виждаме отворените центрове като някаква слабост, дефект или нещо, което е добре да запълним.
Време е да развенчаем този мит, че отворените центрове са “нещо лошо” в картата ни. Напротив!
Това е всъщност най-интересната част от приключението Живот. Представете си, че всеки отворен център е като прозорец, с който вие наблюдавате и изследвате живота. И този прозорец може да вижда безкрайно много различни гледки: слънце, дъжд, сняг, дъга, мъгла, буря…
Ако оцветените ни центрове е нашето проявление в света, то отворените са нашите уроци, трупане на мъдрост и нещото, което ни привлича у другия. Може да ги изживяваме “негативно”, ако не ги познаваме и не умеем да боравим с тях, а може и да ги превърнем в мястото за кинопрожекция – където наблюдаваме света и се забавляваме.
Нека се гмурнем сега за кратко във всеки един от “9-те братя”, когато са отворени (бели).
Всички описания са леко преувеличени с цел да припознаете по-лесно даден модел у себе си и у близките си.
ОТВОРЕН КОРЕН (недифиниран коренов център)
Вечно бързащите. Все някой му дава зор, все е с усещането, че закъснява, че е нужно да се ускори, за да успее. Това са хората, които днес виждате в България, утре вече са на Карибите, а след седмица – на Малдивите.
Не, не става дума, че имат много пари, а че се придвижват със скоростта на светлината. Това е напрежението, което им идва в повече и всячески се опитват да се отърват от него. Затова може да ги видите да вършат нещо, само и само да им се махне от главата, защото ги напряга. Но в омагьосания кръг, в който се намират, щом приключат нещо в срок, веднага идва следващо, което да ги ръчка и създава дискомфорт.
Мъдрост
Чуждото напрежение не е мое напрежение. Аз съм тук да живея в собствен ритъм и да не се поддавам на натиск отвън.
Мантрата тук е: Който бърза, да си бърза, аз не си давам зор.
Удивителна! В съвременния свят окачествяват тези деца като хиперактивни, а те всъщност имат нужда от спокойна среда. Ако прекарват твърде много време сред дефинирани корени, това ги пренавива като пружинки и те самите трудно контролират това (външно) напрежение.
ОТВОРЕН ДАЛАК (недефиниран далачен център)
Децата-лепки. Това е онова чавé, което не се отлепя от полата на мама. Това е детето, което щом заспи, а вие загасите лампата и се изнасяте по терлички, надава вой:
- Мамооо, къде отиваш?
В късните години, вече като възрастни, този отворен далак се залепя за други неща: хора, храни, работа, място. В повечето случаи – неправилни и нездравословни за него. Отворен далак – това значи несигурност и липса на гъвкавост. И вечният компромис: по-добре да ме бие, но да не съм сам(а).
Другата крайност в проявлението са безразсъдни рискове и почти никакъв усет за самосъхранение.
Мъдрост
Мога да кажа НЕ на нездравословните модели и неща в живота си. Успявам да открия кое е здравословното за мен. Успявам да видя болестта отдалеч и съм нещо като лакмус за това кой около мен е здрав и кой – не.
Удивителна! По възможност не изисквайте от дете с отворен далак да е спонтанно и да ви даде отговор на въпрос или предложение веднага, щом сте го попитали. Дайте му време.
ОТВОРЕНА АДЖНА (недефиниран център Аджна)
Дървените философи. Всезнайковците. Това е човек, който по гръб не пада и спори до припадък, само и само да докаже, че неговата теза е вярната.
Това може и да са онези фанатици, които щом са прочели някоя мъдра мисъл, обоснована теория или аргументиран довод, го приемат за светата истина и спират да чуват други мнения и възможности.
Малко са като коне с капаци, когато са захапали някоя теория и няма бутане там.
Това са и хората, които обикновено постват цитати на стената си във Фейсбук, вместо да кажат нещо от личната си камбанария.
Вечният им страх е някой да не каже, че са глупави. Затова предварително се пълнят с чужди становища и научни твърдения, за да са подготвени в евентуална интелектуална битка.
Мъдрост
А парадоксът е, че това са вродено много интелигентни хора. Само че не по начина, по който обществото ни изисква. Това са хората, които ще дадат най-добра обратна връзка, ще видят в зародиш дадена идея струва ли си, ще отсеят бисерите от плявата.
Ако дефинираната Аджна е фиксирана радио станция, която малко или много върти една и съща програма и шлагери, то отворената Аджна има копче, с което да сменя радиостанциите и да си избира какво да слуша.
Мантра: Отворен(а) съм към различни мнения и гледни точки и умея да подбирам качествените от посредствените.
Удивителна! За детето с отворена Аджна е добре да вижда различни гледни точки, а това се получава най-естествено когато общува с различни хора/ учители.
ОТВОРЕНА ГЛАВА (отворен теменен център)
- Влизам в интернет да проверя кога отварят пиците.
След 30 минути
- Какво стана с пиците?
- О, чакай, че ги забравих, друго започнах да чета.
Отворената глава е така. За едно отива, с друго се захваща.
Това е онази фуния в главата, която може да поеме всякаква информация и да скача от тема в тема, като всичко по пътя е много интересно.
Тук фокусът се губи още преди да се е появил. И в повечето случаи се занимава с неща, които наистина нямат значение.
Мъдрост
Като човек с дефинирана глава, най-полезното изречение в живота ми е било от човек с отворена глава:
- Това, с което ни занимаваш, има ли наистина смисъл?
БАМ! ШОК! боНба!
Дефинираните глави могат да бъдат силно ангажиращи и неведнъж да занимават околните с глупости. Затова отворената Глава е тук да отсява кое си струва и кое не си заслужава да бъде на дневен ред.
Мантра: Не се опитвам да разреша всеки чужд проблем и подбирам с какви мисли да занимавам ума си.
ОТВОРЕНИ ЕМОЦИИ (недефиниран слънчев сплит)
Ако на света съществуват травми, то те са най-силно съсредоточени именно тук.
Кутията на Пандора, която толкова ни е страх да отворим, че предпочитаме да я крием в някой прашен ъгъл и да се правим, че я няма.
Тук е цялата болка, рани, сдържани сълзи и премълчани моменти, които си носим от детство и които сами себе си лъжем, че не съществуват.
Негативната склонност на този център е да стиска зъби и да не си казва, когато го настъпват по мазола. Да се прави, че всичко е наред, когато влизат и му газят градинката. Да се усмихва, когато му се плаче.
Страшни актьори! Но зад маската на ведрото лице, е скрит страх – как ще реагира отсрещния, ако кажа еди-какво-си. По-добре да си мълча, за да е всичко наред, нищо, че нищо не е наред.
Това е областта, в която имаме мнооого работа да свършим. Затягайте коланите!
Мъдрост
Отворените емоции са най-големите дипломати. Могат да кажат и най-ужасяващите и грозни неща по начин да не са груби. Тактични до мозъка на костите си. А лошата емоция я надушват от километри.
Животът им е дал шанса да преживеят целия емоционален спектър, макар от все сърце да им се иска само положителните емоции да им се случват.
Мантра:
Заявявам как се чувствам и кога ме нараняват, дори с думите си да предизвикам негативна емоции. Комуникирам смело за своите усещания, без да се притеснявам от насрещната реакция.
Удивителна! За дете с отворени емоции най-важно е да не му викате, карате и насочвате лично към него упрек, най-вече ако сте родител с дефинирани емоции. Счупите ли веднъж доверието в него, той ще заживее двоен живот – за пред вас ще говори едни неща, а в действителност ще усеща и живее съвсем други. Знайте, че това са крехки същества, които са много сензитивни към вашата емоция, затова изливайте в неутрална посока своя прилив и, по възможност, никога лично към нея/него.
(Следва продължение)
