Статии

онлайн К У Р С Заживей дизайна си 25-ти ноември
Home » Статии » Какво значи да си Генератор?

Какво значи да си Генератор?

Привет! Щом четеш това, значи вече знаеш какво е Хюман дизайн и вероятно си изготвил своята карта. Ако на нея пише Генератор или Манифестиращ Генератор, следващите редове са за теб. Ако пише нещо друго – Прожектор, Манифестор или Рефлектор, следващите редове пак са за теб, защото светът – това са всички Генератори около теб.


И така, започвам с „Честито!“ Да, поздравявам те за това, че си се родил именно Генератор (от тук насетне, когато казваме Генератор, ще подразбираме в това число и Манифестиращия такъв).

Това е като да си уцелил шестица от тотото, ама да не знаеш. Торбата ти е пълна със злато, което НИКОГА не свършва, ама ти дори не си даваш сметка за това. Да, Генераторът е роден богат човек. Някои са хилядници, други милионери, трети милиардери. Но малцина осъзнават този факт и живеят като просяци или в най-добрият случай – като човек, който съществува от заплата до заплата.

Добре де, къде е това богатство?
Защо не го виждам? И как така пък всички Генератори сме толкова богати, а никой почти не живее така (представи си, Генераторите са 70% от населението)?
Това са много уместни въпроси. Но за да им отговорим, е нужно да се върнем назад. Отдавна, отдавна – във времето, когато си се появил на този свят. Тогава е започнало всичко.

И така – ражда се едно пухкаво сладко бебе – това си ти. Разбира се, родителите ти не знаят за Хюман дизайн, камо ли за някакви си типове, камо ли за Генератори.

Те гледат малкото сладко бебе и в най-добрия случай го сравняват с другото сладко бебе на съседката. Или на балдъзата. Или на жената в парка, която също бута количка. В началото е лесно – за бебето е важно да е нахранено, облечено, наспало се – чудесно!

Лека-полека обаче започва да става „интересно”. Това бебе започва да расте и да се превръща в дете, следователно в отделна самостоятелна личност. Но – за добро или за лошо, никой не взима това предвид.

Детето продължава да се третира като притурка, която няма свое мнение, кашлюк, свое усещане. На  никого дори не му минава през ума да го попита:
– „Ти всъщност искаш ли да ядеш тази супа / грисче / пиле с ориз?“ Дори у дома това да се случи, в детската градина едва ли има шанс.

Никой не поставя под съмнение следобедния сън – ама как така детето няма да спи – щом всички деца лягат, значи и моето ще спи.
А ти си детето, на което му се играе, тича, всичко друго, само не и тази ужасна скука да не мърдаш под завивките.

А пък да не говорим, някой изобщо да попита някога малкия човек:
– „Абе на теб всъщност ходи ли ти се днес на детска градина, на училище, или предпочиташ да си останеш у дома?

Такаааа. Да, това е твоето детство като малък, хипотетично разбира се. Какво забелязваме тук? Че това дете, бива третирано като робот от всички (съвсем неволно, естествено).
По команда трябва да се храни, става, ляга, къпе, облича, пише домашни, излиза / прибира под час и изобщо всички несправедливости, които са ти се случили без твоя воля и желание.

А как всъщност може да бъде?

Всеки Генератор, абсолютно всеки, още от своето раждане има в себе си вграден съвършен механизъм, нещо като двигател с акумулатор (прощавайте ме за сравнението, ама това е най-близко до истината). Детето всяка сутрин се буди със зареден догоре акумулатор и за него е здравословно, до края на деня, да се изразходи на макс. И след възстановяването през нощта, на другия ден, отново се буди пълен до горе.

Този акумулатор се изразходва чрез дейности, задвижвани от двигателя. От най-обикновени – ходене, тичане, обличане /събличане, игри, творчество, скачане, плуване… каквото се сетиш. Обаче. Не всяка дейност е подходяща. Той е пригоден само за определени функции, а за други или изобщо не става, или е много важно в кое време на деня може да ги изпълни – не може по всяко време.

Родителят, в ролята на „собственик“ на този механизъм (често родителите влизат именно в тази роля – на собственици на децата си), рядко е запознат със спецификите на устройството му и го експлоатира неправилно – абсолютно неволно, да не си помислите, че някой ви е мислил злото някога.

Подобно на неопитен шофьор, който форсира двигателя, когато той още не е загрял. Или го напъва, когато е абсолютно непригоден за конкретно изпълнение, или когато му е нужно време да се сънастрои към дейността. Обратното също е валидно – когато двигателя тъкмо е загрял и има нужда да изгори излишъка, неопитният шофьор го застопорява на едно място и не му дава да мръдне. Спомнете си само, мили Генератори, колко пъти сте пращяли от енергия, а са ви налагали някакви ограничения, като например: „Напиши си първо домашното, после игрите” или „Стига толкова игри, време е за лягане.“

Ммм, леко фрустриращо, нали?

С времето, поради неправилна употреба, механизмът започва лека-полека да дава отклонения или с други думи – дефекти.

Основният и главен дефект, е нарушената връзка между истинския собственик (това си ТИ), и самия механизъм. Когато ти спреш да се чуваш, разбираш, усещаш и най-важно – да не се съобразяваш  с потребностите на твоя двигател, ето тогава, за огромно съжаление, се превръщаш в това, в което неволно са те третирали – в робот.

И тук стигаме до отговора на въпроса в началото – цялото богатство на генератора е заключено в неговия двигател. Но с времето достъпът до него се нарушава, като при голяма част от хората напълно прекъсва и съответно те престават да черпят от своята собствена неизчерпаема касичка за енергия.

Забравят, че изобщо имат такава в себе си и се превръщат в ходещи просяци – търсят от къде, ОТВЪН да получат подаяния, вместо да се възползват от своя собствен, наличен ресурс ВЪТРЕ в тях самите.

А ти – припозна ли се в историята дотук?
Усещаш ли дълбоко в себе си, че ти също имаш един такъв механизъм, който като малък ти е давал енергия, сили, радост от живота, а с течение на времето е секнал и вече нямаш достъп до него?
Усещаш ли, че правиш компромис със себе си и с живота си – че не получаваш това удовлетворение, което си изпитвал като малък?

Да си го кажем честно – доволен ли си от своя живот?
От работата, връзката, жилището си?
От начина, по който прекарваш деня, седмицата, годината?

Ако всичко е на макс и ти си доволен, щастлив, реализиран, тогава те поздравявам, и искрено се радвам за теб! Ти си пример не само за близките си, но и за всеки с когото те среща живота. Ти си постигнал това, за което хиляди, милиони хора по света мечтаят – слушаш себе си, вътрешното си усещане, НЕ правиш компромиси и си в потока на събитията и на „Зеления светофар” на живота.

Ако обаче не се припознаваш в последния абзац, ако НЕ си доволен от това, как изглежда твоя живот в момента, ако винаги си знаел, че искаш и можеш МНОГО повече от това, което ти се „налага” да правиш, имам хубава новина.
Щом си стигнал до тук, да прочетеш всичко това, значи съдбата в този момент ти намигва. И ти подава ръка за втори шанс. За едно ново начало, което всъщност представлява връщане към теб самия. Защото отговорите на всички въпроси са в теб.
Подобно на кутията на Пандора, и ти си носиш една такава (да, това е въпросният вграден механизъм), на която години наред си натискал капака, НИЩО от там да не излиза, защото видиш ли не е „редно”, „не е прието”, „какво ще кажат другите” и така нататък в този дух.

След толкова черна хроника, е време за добрите новини.

Искаш ли отново да станеш този богат човек, който си се родил?

Искаш ли отново да се свържеш със своя източник, който ти дава неизчерпаема енергия за всички дела, които си роден да случиш?

Искаш ли подобно на куче, което излиза от река, да изтръскаш всичко излишно, полепнало по теб?


Снимка на автора

За автора

Северина – организатор на събития, сърцето на общността и връзка на новите участници към света на Хюман дизайн. Автор на първата книга с истории за Хюман дизайн в света. Приветлива и динамична, с радост ще ви посрещне и въведе в общността и в знанията.

онлайн К У Р С Заживей дизайна си 25-ти ноември