Тъй като последните дни не се случват много неща, ще ви разкажа една приказка за бизнес. Или как се стартира компания без пари – историята на Getabus.bg. И как, когато си слушаш откликa, идва онзи попътен вятър, а животът започва да наподобява приказка. И дори и да има краища в нея, те са щастливи.
Пишейки това, осъзнавам, че някои хора биха казали, че не е забавно или дори клони към безумие, но моята реалност е бизнес… 80% от от живота ми, (че даже и повече) е работата ми. Хората с племенни вериги и канали, като мен, винаги се интересуват от бизнес, от пари, материални запаси, за семейството и близките си. При генераторите е особено силно изразено. Просто аз вървя в комбинация с много индивидуализъм и чупене на стереотипи 😉 Любимец 13 😀
Откакто навърших 15 години, животът ми се измерваше, само и единствено, с летата. Живеех за онези прекрасни 3-4 месеца, в които денонощно работех, купонясвах, плажувах и посрещах гости и приятели. В сезонния бизнес, в който участваше семейството ми, аз водех „сезонен живот“. Лятото беше еквивалентно равно на щастие.
Генераторът е ОК с такъв тип процес, в който постоянно, денонощно има нещо за вършене, стига да е откликнал. Aко сте с профил 3/5, особено в по-ранна и неосъзната възраст, едва ли има по-голяма мечта от постоянния купон с приятели на яки места 😉 Макар че 3/5 си е диагноза за цял живот 😀 Днес се осъзнавам, че уважението е нещо, което задвижва процесите и темпото в мен.
Така си живеех до 28-годишна възраст, когато ме „излъгаха жестоко“ и почти насила ме качиха в планината, в студ и сняг, на сноуборд. А аз така се влюбих, че веднага обиколихме нашите курорти, а началото на следващия сезон посетихме и Австрийските Алпи. Когато генераторът откликне на нещо, спокойно може да инвестира всичките си налични ресурси – време, енергия, пари и емоции в него. В днешната ми реалност карам поне по 30 дни на сезон.
Бяхме група от 13 човека с една кола. Нямахме друг избор освен да наемем и един девет местен бус. А бусове нямаше. За късмет, след повече от месец напразно търсене, намерихме в последния момент. Мисля, че беше отпаднала някаква резервация.
По-неудобно пътуване не съм имал. Изкривихме се и никой не дремна и пет минути за тези 16 часа път. Платихме куп пари за това чисто ново, неудобно бусче, което харчеше като автобус и навсякъде ни таксуваха като за автобус. Естествено хората със собствения автомобил казаха, че няма да делим по равно транспортните разходи, а ние да си плащаме този скъп бус. Освен, че си изкарахме наистина страхотно, с безумно много сняг, като теглихме чертата накрая, за пътя платихме с 40% по-малко на човек с наетия бус, отколкото хората със собствената кола. Бях в шок от тази сметка. За първи път усетих и разбрах какво е отклик. Как вътрешно почват да се движат всичките моторни центрове.
Започнах да гледам по границите десетките бусове, които минават. Разпитвах всички граничари на всяка граница. Приятелите ми бяха дълбоко обидени, защото любопитството ми ни коства сериозна проверка в Австрия и съвсем основно тършуване в Сърбия. Това е реалността на тройката в профила – проба-грешка. И пробите водят до грешки. В рент-а-кара казаха, че тези бусове са по-търсени от колите.
Прибрах се вкъщи и не можех да спя заради тази идея. Проверих правната рамка и се оказа, че няма никаква регулация и лицензи за тях. Автомобили до девет места и 3,5 тона се карат с любителска книжка. Още повече се засили мотивацията ми.
Оказа се, че мои клиенти (в другия ми бизнес) имат страхотен девет местен бус Mercedes, какъвто почти не се среща в България. СлучаЕноС? Не мисля, просто 45-ти портал. Показаха ми точно с какви седалки да бъде, точно с какви размери и база, за да е оптимален и като удобство на пасажерите, и като пространство за багаж. Научиха ме на куп подробности и важни елементи. Започнах да разправям на всеки срещнат за моята бизнес идея и за тези бусове Mercedes. Търсех партньорство, защото нямах (никакъв) кеш тогава.
Докато всички ми казваха, че съм ненормален и ще фалирам, намерих приятел със сходни на моите идеи. Функцията на 45-портал (порталът на Царя) е да се оглежда за бизнеси, да намира подходящите хора и ресурси за всяко нещо и във всяка ситуация (няма по-добър от мен в това). Бих казал, точно като Тръмп и Бойко (те също са с 45-тица).
Месец по-късно, пияни на едно парти, друг мой приятел ми сподели, че на един търг са пуснали точно това, което търся. Събудих се на другия ден на обяд и го погледнах в нета, беше на другия край на България. Също беше и предпоследен ден на търга, точно преди празници, през които трябваше да съм в Гърция с приятелката ми, а денят след това беше последната опция за огледи и оферти. Моят дефиниран его център намери човек, който да го види и ми каза, че е страхотен. Отмених си Гърция-та и отпраших натам.
Няколко дни по-късно спечелих търга, побеждавайки мутри и мастити бизнесмени от яхтклубовете. Купих го точно наполовина от най-ниската пазарна цена в онзи момент, с ДДС. Само за справка – преди шест месеца (след четири години експлоатация) го продадох за 40% по-висока цена. Година по-късно, моят 45-ти портал уреди кредит на току що създадена фирма, без никаква дейност и активи, с лихва 3.5%, когато едрият бизнес теглеше кредити на 7%. А дори нямах никакви контакти там. Намерих и съответно купихме, още няколко страхотни автомобила, на цени с 50- 60% разлика от най-ниската пазарна стойност. Така се случват нещата, когато ги стартираш съобразено стратегията и авторитета ти.
Но стига със сметките. Вече стартирал новата компания, съвсем на майтап, и приключил с първия зимен сезон на пътувания до Алпите, се установиха няколко неща:
1. Бизнесът през пролет, лято и есен е три пъти по-успешен от този през зимата. Резервациите бяха плътни, често клиенти стояха в офиса и чакаха да се върнат предходните.
2. Оказа се, че е супер изгодно и българите да ни ползват за уикендите им на морето;
3. Mercedes така са планирали тези модели, че като изключим Унгария, в цялата друга Европа минават като лек автомобил и то с много ниски пътни такси.
Нищо от това не беше планирано, очаквано или смятано… Дам, всичко се случваше благодарение на отклика ми.
Една вечер се разхождах с приятели в градинката на Седмочисленици и пред едно кафе се сблъсках с друг приятел, когото не бях виждал от много време. Начинът да му се случват нещата на профил 3/5 е, като неочаквано и непланирано, попада на подходящото място, сблъсквайки се в правилните за него хора. Звучи безумно, но е факт. Та моят приятел разпалено ми разправя как остават само няколко дни до началото на Беглика фест, който той организира, а от FORD не са им дали бусове и сега не знае как ще превози гостите на фестивала, който започва след пет дни. Дали на това не му се вика попътен вятър?
Освен че станахме Бегликобусът и вече три години правим наистина усмихнати всички гости на този фестивал, правим и логистиката на Събуди се!, Meadows in the mountains и много други фестивали. Тази година получихме редица покани за участия и партньорство в много други фестивали. Просто възможностите никнеха една след друга. Театри, филми, продукции, НПО-та, бизнеси, тур оператори, адвенчър туризъм, Incoming и outgoing туризъм, гидове.
Беше много забавно, когато продадохме първото ни бусче. Трябваше ни спешна покупка на още един бус, а на пазара нямаше нищо. Колегите бяха решили без мен (а така не става – все пак аз съм човекът с егото), за някакъв бус от Германия, който аз категорично отказах. Липсата на отклик също трябва да се уважава, приятели.
Беше вторник, а на нас ни трябваше автомобил за събота. И ето го – появи се мечтаният, във Виена. В пъти по-добър от другата опция и точно на същата цена. Ама австрийците не си вдигат телефона. В сряда вечерта вдигнаха, след като всички в офиса вече се бяхме изпокарали… ама не вдигнаха на нас, а на мой приятел от Австрия, на когото казаха, че на български номера не вдигат 😀 45-ти портал обаче си знае работата. Всъщност целия ми дизайн е един израз на гъвкавост, адаптивност и решения във всяка ситуация, особено в критичните такива. Казаха, че ще ми го продадат, не за приготвената сума, а с 12% надолу (без да обеля и думичка или да се пазаря, а аз съм с дефинирано его, и ме бива в пазаренето). Трябваше да отида в понеделник следващата седмица, защото четвъртък е почивен ден в Австрия, а в петък ще работи само шефът им. Повече не вдигнаха и не ми пратиха нищо от обещаните документи за проверка. Ама откликът си е отклик и трябва да се слуша. Напук на всички колеги, които ми казаха, че съм ненормален и рискувам да опропастя целия Meadows in the mountains, си взех билет за четвъртък, за Виена, без никаква уговорка и в петък се сдобих с нов бус. Знаете ли на каква цена? 35% под обявената! И точно на половина под най-ниската пазарна стойност тук. На никой не му се вярваше. Още малко пари и имахме готовност за още един актив при следващата сделка, която щеше да намери дефинираното ми его. Прибрах се в петък през нощта и още събота сутринта тръгнахме по турове с австрийските регистрационни номера. Голяма атракция бяхме. За юни, юли и август, не знам колко почивни дни е имал този автомобил, но измина 45 хил. км. Всичките ни бусове изминаха по толкова. Това беше най-силното ни лято до сега.
Само месец по-късно се появи и следващата възможност и си купих и още едно бусче на половин цена 😀 Та то беше почти ново. А освен бусовете, още с колко коли и джипки се сдобихме. За четири години, с обща начална инвестиция от Хикс лева, сега управляваме автопарк за тройно по-голяма сума. Добри сделки и много, много работа. Е имаше на няколко пъти и щипка разправии с разни „добре облечени бизнесмени“ от черноморието, ама… Проба-грешка 😀
Успоредно започнахме да препродаваме автобусен транспорт срещу комисионна, защото туроператори и транспортен бизнес са като разведено семейство, а ние сме много чаровни (профил 3/5) и адаптивни. За февруари имахме над 50 резервации, голяма част, от които бяха „на зелено“, за петте автобуса, които щяхме да купим през март. Бяхме на финала на преговори за постоянен транспорт на бизнес центрове. Дефинираното его обожава преговорите.
Всичко това се случи органично, без финансирания от бизнес акселератори, без тежки стратегии, без екип от хора с високи заплати и строго профилиране. Имаше път и време на коопериране със съдружника ми, Манифестиращ генератор, на когото трудно му обясних, да не очаква от мен да звъня на студени контакти с отвореното ми гърло, макар да съм търговец по душа. В моя дизайн имам почти цялата бизнес верига. Освен 45-ти портал, имам и 26-44, Канала на търговеца, а също и 32-54 – Канала на амбицията (за бизнес), който те кара постоянно да искаш да стартираш твои неща и с него ти е трудно да си някъде, на работа с шеф… Даже не знам дали е възможно, защото не се е случвало през живота ми. Само 21-ви портал липсва – на човека, който къта пари. Може би ще се науча някога… А през това време ще се обграждам с такива хора 😉
Е, петък 13-ти (13.03.2020) и началото на кризата, плановете ни се промениха , а може би и историята ни, но очаквам с нетърпение следващите възможности, които ще се появят.
