Как разбираме, че има съпротива?Ако неща, които искаме да се случат, не се случват, това съпротива ли е? Или просто не им е дошло времето?
Разбирате, че има съпротива, когато нещата, които искате да направите, срещат отпор от средата, в която искате да ги случите. И тук не става дума за това нещата сами да се случват. Съпротивата е просто противодействие на вашите действия.
И колкото повече сила влагате в действията, толкова по-силна е и съпротивата. Съпротивата сама по себе си изисква допълнителна сила, за да се справяте с нея. И често усилията ни отиват за борба със съпротивата вместо за случване на нещата, които сме решили.
Относно съпротивата. Има два вида съпротива.
Единият е външната съпротива. Когато искате нещо да се случи, отивате и го правите, но то не се приема от останалите хора, а често и други обстоятелства в средата започват да оказват съпротива, и да ви пречат по всякакъв начин. Често това изглежда като – „НЕ!“ „Няма да стане“ или „Не може“… и съответно това, което искате да накарате да се случи, не се случва. И то с помощта на хората около вас… или други обстоятелства.
Например – нещата се чупят, текстовете се изтриват, някой е изпуснал най-важното и не го е направил, всички онези неща в ретрограден Меркурий, за които толкова истории слушаме. 🙂
Или ако се случва, става без съдействието на останалите и въпреки тях. Усещането е неприятно, мъка, борба, неестественост, схемаджийство…
Съпротива е да чакате някой, а той да не идва, съпротива е да искате нещо, а на вас да ви отказват. Съпротивата понякога идва с усмивка, понякога със скандал, понякога просто с липса.
Едни заобикалят съпротивата като действат тайно, без никой да разбере. Само че, често накрая се получава обратния ефект – съпротивата избухва срещу това, което вече е станало. Като следват санкции от средата, за следващи действия. Често от това си патят Манифестори и Манифестиращи генератори. Тъй наречената защитна реакция – неинформиране.
Други прибягват до насилие. Най-често това са емоционалните хора, предимно Манифестиращи генератори и Манифестори. Те просто рушат на воля и със сила съпротивата, която се поражда. Като танкове газят наред. Докато имат сили разбира се. Тази борба със съпротивата изисква огромни усилия, често в пъти по-големи от това, което има да се направи.
Други купуват съпротивата с пари, подкупват. Силата на Егото. Богатите хора с Его, а понякога и без Его. Стига да имат начин да купят.
В този свят на не-себето всеки търси начини как да пребори съпротивата.
Е има и едни, които са се предали. Те не виждат изход и затова не правят нищо сами, не се осмеляват, защото знаят, че ще се породи съпротива. И те изпадат в забвение и години изкарват в занимаване с неща, които не им носят удовлетворение, щастие, успех. Всички познаваме такива хора.
Има и едни мъдреци, които гледат как тя да НЕ се поражда, а пък нещата да се случват. И дизайнът ни дава пряк път към това случване на нещата без съпротива.
Има и друга съпротива – вътрешната съпротива. Когато започвате да правите нещо, а отвътре не ви върви, не спори. Не се получава, нямате желание, нямате мотивация, но пък имате много за избачкване.
И тук тези, които имат дефинирано Его се напъват и често постигат целта си, ама чрез насилие над себе си. Други се отказват точно заради вътрешната си съпротива. Когато ТРЯБВА… ама не става, не искаш, не можеш да се накараш или когато си нает да си продаваш усилията на някой друг… и той трябва да те КАРА да правиш нещата, за които си нает. И тук все се сещам за недоволните физиономии на държавните служители.
Като цяло съпротивата е свързана С НАСИЛИЕ. По това ще я познаете… когато някой не иска, но вие го карате, когато вие не искате, но се карате, когато не искате, но вас ви карат. Когато нещата не вървят, а ние ТРЯБВА да ги накараме да се случат… защото така сме решили, или пък някой друг така е решил. Това е темата на не-себето – да накара нещата да се случат защото иска.
Но ако мотивацията за това искане не идва от дизайна ви, от силата ви, от същността ви, а от програмите, записани в отворените ви центрове, се получават действия без смисъл за вас. Действия мотивирани от УБЕДЕНОСТ в нещо (отворената Аджна), действия за да СЕ ДОКАЖЕМ на някой или на себе си (отворено Его), действия, за да ни ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ (отворено Гърло), или действия, за да СЕ ОСВОБОДИМ по-скоро (отворен Корен). Това са действия, които не водят до щастие, защото самата мотивация за тях е ФАЛШИВА. Това са празни действия.
Когато човек взима решения чрез не-себето, дори не си задава въпроса СЕГА ЛИ МУ Е ВРЕМЕТО?
А това е най-важният въпрос за всяко едно действие.
Всички действия в света са обвързани с правилния ТАЙМИНГ.
Всяко нещо си има нужда от определени условия, готовност на средата и на вас самите, за да се случи пълноценно и да се случи хармонично и красиво. В единство със света, а не на въпреки.
Затова е важно да действаме в съгласие със своята вътрешна сила/ дизайна ни и в съгласие с околните сили.
И това вече е изкуството на Живеенето. Как да живеем така, че хем нещата да стават по най-добрия за нас начин, хем да не е на въпреки, а да е естествено, като растежа на дърветата в природата, течението на реките, духането на вятъра.